NALB TEAM: Мартин Механджиев

0
74
Националност
bul България

Мартин Маринов Механджиев е роден на 8 Юни 1992 година в град София.

През 2011 година завършва 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ в София (технологичен профил), където освен английски език, изучава и иврит, с медал за отличен успех и признание за развитието на спорта и в частност на баскетбола в училището. Остава в историята на училището и като ученикът с рекорди във всички баскетболни класации. Между 2008 и 2011 година организира баскетболни турнири между класовете два пъти годишно. Продължава образованието си в Университета за национално и световно стопанство. През 2014 година е номиниран и избран за един от финалистите в конкурса „Студент на годината“, организиран от Националното представителство на студентските съвети в България. Класира се в топ 3 в категория Спорт, а причина за номинацията е дейността му свързана с Националната аматьорска лига по баскетбол. През 2015 година завършва бакалавърската си степен в УНСС в направление Икономика и бизнес със специалност Застраховане и социално дело. В момента следва магистратура по Маркетинг в същия университет.

През Април 2016 година по време на международната конференция Балканиреко ’16 Балканската академия на науките и културата удостоява с високата титла доктор хонорис кауза огромните му усилия в областта на спортния мениджмънт. И така едва на 23-годишна възраст Механджиев вече е доктор хонорис кауза по Спортен мениджмънт. По време на инвеститурната церемония той споделя, че благодари за огромното признание, но го чувства не само като свое. Той изтъква факта, че за него това е постижение както за изключително всеотдайния екип, така и за всички хора, допринесли по един или друг начин за постигане на целите на проектите.

Любовта му към баскетбола датира още откакто е на 3 години. Тогава за първи път баща му го води на баскетболното игрище. Оттогава молбите за „игра“ са всекидневни и постоянни. По това време започва и усилено да посещава всякакви баскетболни мачове. Буквално цялото му детство преминава в баскетбол.

Заради лекарска забрана започва да тренира баскетбол, едва когато е на 10 години. Дотогава се занимава с карате и лека атлетика, където също има доста успехи, включително първи места на градски първенства по лека атлетика. Въпреки добрите перспективи и мнението на специалисти, изтъквайки огромния потенциал на Механджиев, той се отдава изцяло на истинската си страст, а именно баскетбола. 4 години играе в Искър София, пътувайки по над 2 часа в посока, за да може да тренира. Въпреки че отборът няма претенции за призови класирания, именно там той започва да развива лидерските си качества. Още през тези 4 години започва да получава предложения от други отбори, включително от най-силните отбори във възрастта. Получава и много сериозни похвали от легендарни баскетболисти. Заради ангажиментите на баща му като съдия на най-високо ниво в България обаче, семейството взима решение, че клубът, в който се състезава Мартин Механджиев, не трябва да има мъжки отбор. Просто за да няма конфликт на интереси. Сменя клубната си принадлежност, едва когато клубът на Искър преустановява дейността си. Вторият му отбор е Локомотив София, където играе 2 сезона, а именно тогава се сблъсква все по-силно и с българската баскетболна действителност. Когато е VIII клас е на път да се откаже от страстта си, но се отзовава на поканата на Септември София. Именно в този клуб играе до 19-годишна възраст, а и с него записва най-сериозните си успехи. През 2009 година става технически секретар и администратор на доброволни начала в клуба, като изпълнява тези функции и до днес. През 2016 година, по случай 25-ата годишнина на клуба е удостоен със специален благодарствен плакет за заслугите си към Септември София. А след като вече не може да се състезава в клуба заради възрастта си получава покани от други младежки и мъжки отбори (включително чуждестранни), но предпочита да се отдаде на мисията да се промени статуквото в българския баскетбол, за да имат възможност тези след него да играят.

На 17 години като състезател в отбора на Септември София се класира на четвърто място на републиканско първенство за младежи до 22 години, а същата година с юношеския отбор на Септември (до 18 години) завършва на седмо място в А група за юноши, където става и един от състезателите с най-много дабъл-дабъли в шампионата. Тогава става и най-добър реализатор в зона София за юноши, но отборът му не успява да се класира за заключителния финален етап на първенството, завършвайки на девето място в България. Има много победи в стрийтбол турнири, популярни и като 3х3 – както за подрастващи, така и за мъже, включително и международни. В голяма част от тях печели и множество индивидуални награди, включително за най-полезен състезател на конкретните турнири. Записва още много сериозни индивидуални постижения (включително множество награди за най-полезен състезател от различни ученически, студентски и турнири за подрастващи). Същото важи и за състезателната му дейност на аматьорско ниво. През сезон 2013/2014 е избран единодушно от всички участници за най-полезен състезател в редовния сезон в мъжкото първенство на НАЛБ (постига и най-висок среден коефициент на полезно действие – 30.24).

Обича да пътува, като още до 21-годишна възраст вече е посетил 100-те национални туристически обекта в България, както и 10-те планински първенци в страната. Преди да се захване с НАЛБ еднолично организира множество корпоративни турнири. Между 2008 и 2014 година пише за баскетболни сайтове, най-популярни от които са Basketball-bg.com и Airball.bg. През 2015 година става съавтор на учебник по спортен мениджмънт, иницииран, одобрен и утвърден от Министерството на младежта и спорта, по който от учебната 2015/2016 година се изучава във всички спортни училища в страната, както и в Националната спортна академия „Васил Левски“. Няколко месеца по-късно получава покана и да изнесе публична лекция в НСА, за да разкрие практическия опит и модела на маркетинг и мениджмънт на НАЛБ като един от най-атрактивните и най-популярни проекти в сферата на спорта у нас.

През 2009 година завършва курс за баскетболен съдия към БФБ, като ръководи множество мачове при подрастващи, деца и ученици, включително и международни турнири, сред които и множество финални мачове. Малко повече от година по-късно се отказва от тази си дейност с мотива, че той няма да бъде съучастник в нещо, което смята за крайно неправилно, некоректно, нефункциониращо и несправедливо.

Идеята му за Националната аматьорска лига по баскетбол се ражда през 2011 година, когато е все още ученик. Макар и изцяло положителна, идеята се ражда именно заради „неправилното, некоректното, нефункциониращото и несправедливото“. Тогава започва и истинската борба на Мартин Механджиев с т.нар. от него „система“. Точно за да докаже на себе си и на обществеността, че при чисти помисли и идеи в името на една кауза нещата могат да се случват както трябва. Приема каузата на НАЛБ като своя мисия. Мисия, с която постепенно заразява много хора. Макар и възприеман като наивник и мечтател в началото, Механджиев е твърдо убеден, че НАЛБ има бъдеще.

Механджиев е човекът с най-голяма заслуга за създаването, функционирането, развитието и успехите на НАЛБ. Често го питат как е възможно вече толкова години да се осъществява денонощен труд „за идеята“. Закърмен с баскетбола, Мартин Механджиев просто иска да остави своята положителна следа в българския баскетбол. Иска „системата“ да бъде победена. Същата система, убивала и убиваща много таланти и мечти. Надява се, че позитивният пример на НАЛБ може да помогне и в други сфери в България. Професионализъм, коректност, справедливост, любов към играта – част от задълженията на НАЛБ, които очертава.

„Искам да кажа две неща. Първо, потенциалът на баскетбола в България е огромен и се надявам, че НАЛБ доказва и ще продължава да доказва именно това. Второто нещо е свързано с мечтите. Много е важно всеки да има мечти, за които да се бори. Трябва можещите хора с необременено мислене да работим в една посока. Само тогава нещата могат да се подобрят, без значение за каква сфера от живота става дума. Невъзприемащи нещо, но немърдащи си пръста, се превръщаме просто в поредните апатични съучастници. Поклон пред всички, допринесли за развитието на НАЛБ през годините!“